Cinecitta Osteria Italiana

Cinecitta Osteria Italiana е прекрасен пример за това как някой може да работи добре, качествено и успешно, без да е необходимо да, любим израз, опищява орталъка с това каква е житейската му философия.

Философията на Чинечита е професионализъм, ясна представа за това какво и как иска да постигне бизнесът, както и че иска да получи съответното възнаграждение за това. Таргетирането на публиката на ресторанта е толкова добро, че на моменти можете да се запитате дали той все още съществува, тъй като рядко ще прочетете за него или ще видите някаква реклама.

А Чинечита не само съществува, но и, скрита на ул. Кумата в Бояна, гледа отвисоко на мнозинството софийски ресторанти. Името на ресторанта е филмовата препратка между най-известното римско студио за филми – Cinecitta – и близостта на ресторанта до нашето, софийско – Ню Бояна Филм Студиос.

Чинечита е много класически италиански ресторант – с бели покривки и платнени салфетки – и е важно да се знае, че не е замислен да бъде за всеки, а за богатите и редовните клиенти, от които заведението има достатъчно, така че дали вие, като нови клиенти, ще го харесате няма значение за собственика на този етап. Padrone di casa е италианец, който в по-голямата част от времето смята, че е заточен в Източните земи на Римската империя, наказан да цивилизова варварите и често се държи по съответния начин. Чужденците са посрещани тук много по-топло, отколкото местното население, но и това си има своето обяснение, особено ако си се фокусирал върху тези клиенти от местното население с определени физиономии, коли, маниери и възпитание.

Когато всичко е наред с Доменико Фабиано, и с подредбата на планетите, си личи, че се пипа с професионална ръка: продукти, техники, рецепти, ястия, посуда, винена листа  – всичко е на ниво. Обслужването – също.

Менюто е изградено по класическата италианска схема, смесена с тази част от българската, без която не може – салатите. Освен тях имаме супи, антипасти, прими (тук търсите пастата), ризото, рибни, месни, вегетариански и вегански ястия и десерти. Селекция от премиум говеждо месо е изнесена отделно, защото това си остава най-добрият начин да поискаш много пари за храна сред определени клиенти. Има и пица и даже това не са най-скъпите пици в София.

Ястията звучат така: супа с телешки опашки, веган стек от батат, лингуине със заешки кюфтета, салата с опашки от раци, аранчина с конфитирани охлюви, ризото с трюфел, лаврак по Месински, руло от заешко месо с патешки дроб, Фаво ди миеле. Безспорно апетитно.

Презентацията в чиниите е мислена и пипната в стил Мишленска звезда. Надали това има значение за Чинечита, за тях е важен Gambero Rosso – италианският ресторантски и винен гид. От него те имат цели две скариди (името на гида означава червена скарида и така се казва кръчмата от „Пинокио“, в която вечерят Котаракът и Лисицата).

В кухнята действат две момчета – Иван Илиев и Денислав Дончев – които са почти изцяло неизвестни на кулинарната публика, защото са заети с това да работят, а не да се снимат, да участват във всевъзможни формати, да пишат книги или да шестват из социалните медии. И те имат дни, в които нещата не винаги се получават, но обикновено представянето им е на ниво, рядко срещано у нас.

Продуктът прави храната и на това в Чинечита се обръща сериозно внимание. В менюто има информация за всеки продукт, който се ползва в ресторанта – паста, ориз, месо, меса, сирена и т.н. Ние поне не знаем друго място в София, което да предлага салами от пиемонтска работилница с над стогодишна история, дори само заради това си заслужава да отидете там. Много често има стриди.

Виното – няма друга напитка за италианците, когато ще се сяда на масата и в Чинечита има обширна винена листа, в която несведущите могат да потънат. Но пък винаги могат да се обърнат към персонала и да обяснят с думи прости какво им се пие. Обикновено той се притичва на помощ по правилен начин.

Цени: в кръга на шегата, пишейки този материал се замислихме дали пиците на Чинечита не са най-хваленото нещо, защото са най-евтините ястия в менюто. Иначе няма евтино нещо тук – за един тартар от телешко слагате 37 лева, за по-интересна паста – между 30 и 40 лева, за риби – от 40 до 100 лева, за месо – от 30 до 70 лева. Цените на вината също са лек шок, но със сигурност не и такъв, какъвто получавате в Чек Пойнт Чарли за техния посредствен подбор.

Хипстърската кулинарна гилдия на София не обича Чинечита, защото може би не се посреща с почести там, но това е едно от най-добрите и вкусни места в София, на което се готви с прецизност и внимание към детайла и се работи с професионализъм, който вече почти не се среща в София.

Чинечита е на ул. „Кумата“ 75 в Бояна и тук.