Bufet/Бюфеть

Бюфетъ наследи чаровно хаотичния италианец Винченцо на софийската улица Екзарх Йосиф, в непосредствена близост до пожарната. Тази част на София отдавна плаче за прилични заведения, в които да се хапне без много суетни за обяд или вечеря, и май се сдоби с едно такова.

За тези, които си спомнят гръцките колони, които Винченцо беше наследил от още по-предишни наематели, но нямаше пари да превърне в италиански, ще кажем, че мястото е достойно за снимка в рубриката „Преди/След” – толкова е променено, светнало и сменило одеждите си. За тези, които не са имали честта с трагикомичния образ на В. ще кажем, че Бюфетъ е симпатично място, направено уютно с малко пари и достатъчно въображение.

Интериорен дизайн: освен висящото над бара колело и колекцията от стари бебешки обувки, които са собствен и оригинален акцент, стилът е яростно засилване на стила на „Пасторант”, където лейката не служи за поливане на цветя, приборите се вадят от поцинковани кофички, менюто е написано на ученическа тетрадка, а сметката се дава в бележник. Вярно е, че това е схватлив начин за набавяне на посуда, но малко започваме да се задъхваме от точно тази умилителна оригиналност на миниатюрния детайл.

Храната е точно обратното на дизайна: откровено, „up in your face”, нездравословна и такава, по която всъщност си пада мнозинството от клиентите: вурстчета, крилца, шкембе, джолани, дробове и дробчета, воденици, сърца и ушички. Салатите са много и разнообразни: бобена, с леща, с булгур, с калмари, с риба тон, оризова, шопска, с пържен кашкавал и др. Очевиден гвоздей, с който явно собствениците се гордеят, защото има неизменно присъствие в менюто от отварянето на заведението е зелената салата с кисело мляко и солети.

Има и сирена, гъби, картофи, калмари, скариди, зелен боб в много проявления, кашкавал пане, карфиол, броколи. Много свинско, телешко и пилешко във всякакви форми на приготвяне. Има даже и две свенливи риби.

Място като Бюфеть не може без шкембе чорба и очевидно тук тя е добра, тъй като събра фенове през годините. Другата храна, която почти се изравнява по фенска маса с шкембето са пържените кюфтета, сервирани с картофи на фурна и лютеница.

Десертите са лотария.

Бюфеть предлага и обедно меню, за което се тълпят работещите наоколо.

Напитките в Бюфеть задоволяват основните предпочитания: ракии, бири, спиртни напитки, вина. Последните са прилични, разбирай вкусни и непретенциозни, и на доста прилични цени.

Най-важното, което може да се каже за храната в Бюфеть е, че за стила му там се готви прилично на справедливи цени, което започва да става все по-голяма рядкост в София и което го направи любима квартална кръчма на много хора. Не трябва да се забравя, че тази част на София (между Дондуков и Сливница) е пълна с хостели, AirBnB-та и съответно с чужденци, които се радват на вкусна и толкова евтина храна и които намират леката мърлявост на мястото за екзотично-романтична. Именно това е проблемът за нас в Бюфеть: който реши да яде там, трябва да е готов да си затвори очите пред известна липса на хигиена както в кухнята, така и в салона. В картофите може да се промъкне някоя обелка, каймата за кюфтета да има странен цвят, а обслужването е най-малкото странно.

Бюфетъ е на ул. Екзарх Йосиф 44. Може да се каже, че е и във Фейсбук, но постовете там се случват един-два пъти годишно, така че по-добре ги следете тук.

Cakey Bakey

Cakey Bakey отвори първата си сладкарница в края на 2012 година в старата градска част на София, в реставрирана къща от началото на миналия век. Седем години по-късно сладкарниците са общо три на брой, разпръснати на ключови места в града: на ул. Искър 36, на ул. Шипка 5 и на бул. Христо Смирненски 1.

Cakey Bakey е семеен проект за сладкарница и пекарна, който, за познаващите града, се движи между концепциите на „Хлебар“ и на „100 грама сладки“.

(За по-малко познаващите го: концепцията на първите бихме могли да определим като хипстърия от централната градска част с необосновано високи цени, а на вторите – като неизменно и повсеместно присъстващ, и доста успешен, бизнес модел.)

Асортиментът на Cakey Bakey се приготвя в собствена работилница и се разделя на следните групи:

– торти, пайове, тарти, кексове, козунаци, мъфини, дребни сладки и курабии;

– кишове, баници, скоунове, кифли и солени курабии;

– квасен хляб – домашен (от пшенично, ръжено и брашно от спелта), ръжен, от лимец, от елда и нахут, със семена и типов (от типово брашно, ръжено брашно, брашно от лимец);

– малки сандвичи за поръчка от сайта им и по-големи, които се сервират на място в заведенията им.

Това, което ни харесва в концепцията е, че липсват тавите с изделия от бутер тесто и високите две педи торти тип „Сладкарница Неделя” със съпровождащата ги миризма на химия. Съставките на всяко изделие са изписани подробно. Не се използват замразени продукти, готови смеси, заготовки, оцветители, овкусители. Когато идват онези моменти от годината, в асортимента се включват предложения за постещи. Безглутеновите варианти на рецепти, които преди години ни се струваха проява на излишна разглезеност, твърдо са навлезли в ежедневието на магазини и ресторанти и Cakey Bakey ги предлага от самото си откриване. Вкусовете в рецептите на сладкарницата са с добре премерено ниво на сладост, киселинност, хрупкавост и мекота. Използват се масло, мляко, яйца и сезонни плодове. Баниците им са с достатъчно, и истинско, сирене и вкусни.

Кафето е добро, има домашна лимонада, био студени чайове, био боза, био айран, няколко вина, бири и обичайно заподозрените безалкохолни напитки.

Харесва ни, че дизайнът е изчистен и уютен, а точно това се иска от една сладкарница – да ти е сладко да седнеш там. Cakey Bakey може и да не е ултрамодерно, но пък е истинско и непресторено място и публиката, която привлича няма да навлезе в личното ти пространство с широките си рамене или с брадата си. Освежаващо е да има места с умерени претенции в града.

Това, което ни се иска да се променя поне малко е сладкарският асортимент – той е неизменен от седем години насам, а това уморява. На моменти при хлябовете има някакъв проблем, дължащ се дали на брашно, дали на пропуск в технологията – мухлясват прекалено бързо и миризмата им е на недобре ферментирал продукт.

Освен на гореспоменатите адреси, Cakey Bakey е и в интернет.

Urban Table

Urban Table се намира в централния софийски парк „Заимов“, където успешно променя ландшафта му с четири неща: дизайн, храна, напитки и разположение.

Градската маса, както би могло да се преведе името на заведението, е проект на собствениците на Ла Пастария, които отдавна са показали, че са професионални ресторантьори и че схващат много добре идеята за дадена концепция и изпълнението й, колкото и трудно да е това на българския пазар.

Urban Table се намира в частта от парка по-близо до Паметника Левски, до тенис кортовете. Толкова дълго в парка Заимов липсваше място, което да не е откровено непоносимо като „Кестена“ или „Белвю“ или пък да не е встрани от алеята като Ракия Ракета Бар или Скарабар, че още докато чакахме мястото да отвори, някак си се радвахме. Не останахме разочаровани – дизайнът на Г-образното помещение е изпълнен професионално, с искрящи, но ненатоварващи цветове, с оригинални хрумвания и детайли, приканващ и уютен. Мислен и изпълнен, без да крещи, че някой е имал излишни пари за даване. И най-вече – отговарящ на концепцията на мястото, която се дефинира от мотото „True food and cool drinks”.

Концепцията е за градското място, което е на разположение винаги когато имате нужда от неговата модерна, здравословна и лека храна – улична храна, но на маса.

През уикенда тази нужда започва рано и затова в Urban Table има брънч: пържени филийки (вече всички сме американци и затова сега те се наричат „Френч Тост“), кроасан с масло, яйца по Бенедиктински, тост с авокадо и яйце, различни бъркани яйца с добавки.

Всеки ден, от 11.30 до 15.00 часа, има обедно меню с една супа, една салата и три-четири основни, едното от които винаги вегетарианско.

За останалата част от деня на разположение е основното меню, което е разделено на Салати, Разядки, Стартери (последните две са всъщност едно и също нещо, но..), Street food, В Купа, Протеини, Десерти и Детско меню. Менюто е обширно и наистина само особено претенциозен, или сърдит, човек няма да намери какво да си поръча. Характерен за менюто е подходът на чистите продукти, на занаятчийската продукция, на обявяването на произхода, на даването на избор на вегетарианци и вегани, на приготвените на място напитки и храни. Така например в салатата с домати сиренето е ръчно приготвено в чумбер, а маслините  – Каламон и Таджаска.

Салатите, слава богу, звучат малко по-интересно от останалите в София – дотолкова, че не само си ги поръчваме доброволно, но и ги изяждаме (запазваме оригиналното изписване в менюто):

– Табуле с киноа – киноа, печен морков, лук, чесън, магданоз, чили, семена от нар, 8 лв.;

– Ейжа  – морков, селъри, краставица, червена чушка, водорасли уакаме, соеви кълнове, сусам, ейжа дресинг, 7 лв.;

– Urban цезар  – зелена салата, кейл, айсберг, вегетариански сос Цезар, брускети, пармезан, 9 лв.;

Continue reading

Este / Есте

Есте е съвсем променено!

TABLE MOOD

Когато ресторант Есте отвори през 2011 година, това беше кулинарно събитие за града ни. Дали заради интериор, храна или вино, причини за посещението му винаги можеха да се намерят.

Интериорът остава непроменен: за всички, които не могат да си представят какво означава термина „nouveau riche“ в областта на дизайна имаме новина: това може да бъде видяно и в София. Есте ще ви остави без думи. Лично ние нямаме, или по-точно нямаме желание и време за губене, затова преминаваме нататък.

Храната в „Есте” се готвеше авторски и майсторски през първите пет години след откриването му. От Димитър Дамянов, чиято биография звучи внушително (ресторантите „Noma”, “The Fat Duck”, “Arzak”, “Savoy Grill”, “Le Gavroche” и “Martine Beresategui”). Нивото на изпълнение в кухнята беше може би най-високото в София към тогавашния момент, а рецептите  – интересни и иновативни. Това беше очаквано, защото кухнята е обзаведена с всичко, което е могло да хрумне на готвача…

View original post 428 more words

Bistrello / Бистрело

Bistrello се намира на софийската централна улица Княз Борис I, на номер 66, близо до пресечката с Неофит Рилски и до църквата „Свети Георги“.

Нямаме спомен какво се помещаваше на номер 66 преди Bistrello, но по всяка вероятност е бил някои от хилядите безименни барове или места за хранене с неясна хигиена и концепция в града ни. Това се промени преди две години, когато през май 2017 година Bistrello отвори врати и започна светлото си съществуване на вкусно място.

Колебаем се дали Bistrello е ресторант или бистро, по всяка вероятност както се колебае и самото то; не знаем каква е историята зад името, но на нас ни звучи като бистро, което иска да е италианско, т.е. френско, ама не съвсем. Има и други леки обърквания в идентичността на мястото, но за тях по-надолу.

Това, което със сигурност и на първо място можем да кажем е, че с Bistrello вкусните места в София се увеличиха с още едно. Още с влизането става ясно, че са положени усилия за уют в интериора на мястото – нищо специално или оригинално, но пък и нищо, което да дразни. Столовете са удобни, масите са с правилния размер, цветовете са приглушени, без да са безхарактерни. Има кич по стените, но е по-високо от линията на очите при хранене, така че не е фатално.

Друг голям плюс, по ред на случването след влизането в ресторанта, е персоналът. Невероятно, но факт. Персоналът тук е бърз, общителен, без да е натрапчив или фамилиарничещ, наясно с менюто  и даже изглежда така, сякаш изпитва удоволствие от работата си. Заради това Bistrello биха могли да продават билети, толкова е рядко явлението в София.

Ако сте тук за обяд, се подгответе за пълно и заето място. Не само заради потресаващите опции за обяд на близката Витошка, но и поради факта, че обядът на Bistrello е вкусен, разнообразен и на прилични цени, мястото е пълно в средата на деня. Обедното меню е седмично, което позволява то да е по-голямо и със сигурност по-предвидимо, разбирай по-добро, като качество. Има две супи, две салати, свинско, пиле или друго месо, много рядко риба, паста, омлет или бъркани яйца и още едно вегетарианско ястие, един десерт. Цените на супите и на десертите са между 3,90 и 4,90 лв., на основните – между 5,90 и 9,90 лв., като предложенията звучат така: салата от печени чушки, мус от сирене и авокадо; талиателе карбонара; кюфтенца на плоча, сервирани с хумус и доматена салца; бъркани яйца с крема сирене и салата от домати, краставици и рукола; картофен огретен, шницел от кайма сервиран с картофена салата, шоколадов мус и т.н. Ястията са приготвени без особено вдъхновение, но и без дефекти и това се оказва повече от добре за бърз обяд. А, да, за по-смелите има и вина със специални цени към обедното меню.

Continue reading

Кръг

Бистро „Кръг“ е третото заведение, което заема помещенията на ул. Шейново 4А, които вече над десет години за нас олицетворяват спокойствието, което би трябвало да те обземе, влизайки в любимия ресторант.

Първоначално мястото стана известно в София като Butchers (2007 г.), след това се превърна в Lomo (2012) и от малко повече от година е Кръг. Може би предопределено от бохемско-артистичната атмосфера, но от ден първи тук се помещават едни малко по-така заведения. По-концептуални, по-вглъбени в себе си, по-странни, по-неискащи да обслужат масата. Така е и с Кръг.

Отварянето на бистрото беше радостен факт за нас, защото интериорът тук винаги е бил небрежен и напомнящ за заведенията в Берлин – разклатени маси и столове, някои нацапани с блажна боя (не сега, преди години), приглушено осветление, дупка-илюминатор, през която гледате в кухнята, улични лампи като интериорен елемент, масивен, уютен бар – и като цяло щеше да ни е мъчно, ако мястото се загуби. Още по-радостни станахме, когато открихме каква е концепцията на мястото, което отваря. Всъщност не само концепцията, тъй като през последните пет години концепциите в България са особено шумни, а кой и как я изпълнява. Концепцията е тази на бистрото и поне ние не знаем друго място в София да я прилага по този начин: интелигентно.

Собствениците на Кръг (двама джентълмени и една дама) се прибират в България, за да отворят мястото и донасят със себе си познания за храната, професионален подход към продуктите и ясна представа къде виждат себе си, каквито в София рядко могат да се видят в заведение (и привеждат интериорния дизайн на мястото в по-прегледен вид). Да се каже, че Кръг дава сезонна местна кухня би било вярно, но недостатъчно, тъй като подобно нещо казва и Фабрика Дъга. Кухнята на Кръг е сезонна, с произход, творческа, с трептящи цветове в чиниите (логично, когато е налице знанието за работа с продукти, методи и температури) и най-вече – авторска (поуморихме се от техно-емоционалната кухня, ама тази на прабългарите, която се оказва, че всъщност сме срещали по книгите на истински големите готвачи на света) и вкусна (рядкост в София). Хората от Кръг изглеждат като тези, които пътуват по света, за да научат, а не за да заключат, че нашето си е най-добро и като четящи хора, което, без да искаме да обидим когото и да било, е още по-рядко явление сред българските готвачи отколкото вкусната храна.

Менюто на Кръг е, както може да се предполага, малко и рядко достига десет ястия: зеленчуци според сезона и в разнообразна обработка, пушени или мариновани риби за предястия, винаги риба за основно, различни видове и типове меса (кайма, ребра, бутове, субпродукти), гъби, туршии, един, най-много два десерта. Ястията се сервират в дълбоки чинии за паста, тъй като почти винаги към тях има сос, както и поне ще два-три вкусови елемента под формата на пюре или майонеза, които е добре да опитате както поотделно, така и заедно с основния продукт в ястието. Например: „Глава от целина със сос от праз лук и бяло вино“, „Паниран свински език с пюре от пащърнак“, „Пилешка чорба с бульон от патица, зеленчуци, кервиз, китайско зеле“, „Кюфтета от телешка и свинска кайма, лимец с доматен сос и сушени чушки, бокчой“, „Филе от ципура с чекане и кисело зеле“. Тук забележката ни е, че понякога сосът е в по-голямо количество и ястието придобива яхниено-супен вид. В 90% от случаите ястията са приготвени с душа, познание и можене и с наистина добър продукт. Както във всеки ресторант съществуват, разбира се, и тези 10% от дните, в които се промъква някаква несигурност в идеята или трудност в кухнята и тогава резултатът не е толкова сполучлив. Откровено слаби дни досега в Кръг не сме преживявали. Особено уважаваме желанието на Кръг да работи с местни и сезонни зеленчуци, от които да приготвя наистина вкусни вегетариански ястия. В това отношение, местата в София с вегетарианска претенция могат много да научат от хората в Кръг.

Continue reading

Boom! Burgers

Boom! Burgers е едно от първите места, за които писахме тук и междувременно както те, така и ние навлизаме в седмата година от съществуването си. Ние останахме верни на първоначалния си замисъл, те – също, само че го умножиха по четири/пет. Време е за актуализация.

В началото, през 2012, Boom! Burgers бяха Boom! Burgers & Steaks, но след време осъзнаха прекалената си амбиция и останаха изцяло в света на фаст фууд-а. Междувременно, под път и над път в София се появиха места за бъргъри (наричани умилително бУргери у нас), но Boom! Burgers бяха първите и остават в състезанието.

Концепцията на мястото е американска и нишова: предлагат се бъргъри, салати, пържени картофи и други гарнитури, т. нар. sides, различни топинги, bar food, шейкове и десерти.

Бъргърите са  около десетина и в различни рецепти предлагат избор между чийз бъргър, бъргър на къщата, дърпано свинско, пилешки, surf-n-turf, двоен, лют (с ирландско говеждо, люто гуакамоле, люта майонеза и лют сос), вегетариански (който, понеже сме на американска вълна, е poor excuse for a burger или успокоената съвест на месоядните: скучен, сух, но пък засищащ) и със свински гърди. Бъргърите се сервират с маруля, домат, червен лук, кисела краставичка и други добавки.

Менюто започва с веруюто на ресторанта: „ За приготвянето на нашите бургери използваме първокачествено ирландско говеждо – комбинация от телешки породи Hereford, Black Angus и Limousine. Бургерите се приготвят средно изпечени, освен ако клиентът не пожелае друго. Всички предложения в менюто се приготвят на място без да се използват замразени, консервирани или полуготови продукти.” 

Слоганът е мил, но вече не е пожелателен, а задължителен. В менюто навсякъде пише “бургер” и общо взето това и получавате – нещо, което е най-близко до истинския американски бъргър от всички останали в София, но още не е истинският проповедник на доброто американско кюфте. Храненето в ресторант за бъргъри е съвкупно преживяване – от месото и от хлебчето, и от соса, и от картофите, и от лучените кръгчета, и точно тук нещата куцат в Boom! Burgers. Бъргърите са вкусни и правилно изпечени, но към тях би било добре да се сервират пържени картофи, цената със сигурност може да го понесе (средна цена за бъргър 15.00 лева). А вече осма година, при поднасянето на бъргъра в Boom! Burgers у вас започват да се надигат съмнения, че нещата не са съвсем както трябва. На дъното на чинията ви е сгушено малко кръгло хлебче, което изглежда толкова самотно, че решавате да го избавите от мъките му и го излапвате на две хапки. Средният грамаж, обявен в менюто, е 350 грама, но това не бива да ви заблуждава, тъй като включва всичко в чинията ви. Кюфтето е максимум 150 грама в суров вид или 100 – 120 грама – в  изпечен. Хлебчето понякога е студено, понякога с качеството на тези в МакДоналдс, не е ясно от какво зависи късметът ви.

Boom! Burgers са от тези заведения с инициативите и рекламата чрез ърбън-хипстърската прослойка в София:  „Яж колкото можеш“, бъргърът на еди-кой си, бъргър на месеца, имат си creative chef, смятат себе си за funky, имат си food truck и клон в Литва. По повод funky бъргъризма, ние ще кажем: можем само да се надяваме, че в Литва той е подкрепен от реално качествено бъргър-преживяване, защото в България това не е така. Но нещата, които българският клиент търпи поради липса на критерии са много по-страшни от едно мляно месо, така че back to food:

– отделно можете да си поръчате пържени картофи – 250 грама за 5.00 лева, които често са сурови отвътре и твърде мазни. Може би мазнината формира грамажа, защото порцията изглежда като 150 грама. 5.00 лева струват и останалите гарнитури: колслото на къщата (да!) и лучени кръгчета (по-добре не – мазна панираовка, сурови отвътре). Салатите са Цезар, Коб и микс от зелени салати със спанак – всичките са с месо, на цена от 10.00 лева. Звено, което спокойно можете да пропуснете в Boom! Burgers и без това сметката ви неусетно е набъбнала сериозно и ако искате да хапнете бъргър с картофи, гуакамоле и лучени кръгчета вече сте на 22.00 лева и това е преди десерт и напитка.

За категорията “Bar food” можем да кажем, че очевидно спомага за максималното използване на фритюрниците, както и:

– пържени картофи с пармезан, срирача и тогараши – да! (видяхте ли, не е трудно);

– пилешки пръчки (пръчки? не пръчици или нещо друго?) – поздрави от Хепи.

Шейковете са добри и те карат да разбереш проблема с наднорменото тегло на американците – иска ти се още и още. Десертите са по американски сдържани и ясни: чийзкейк, шоколадов пудинг с течна сърцевина (изненада!), бухти и подобни. Приготвени в духа на фаст фууд-а.

Най-сериозният boom на Boom! Burgers са цените, които ние бихме описали като преувеличени, за да не изпозлваме по-директна дума, но това очевидно не е абсолютно никакъв проблем за клиентелата им, търсеща комфорта на калориите и леснотата (или леснината???) на фаст фууд-а: Boom! Burgers се роят и локациите им в София са две, имат една в Созопол и една във вече споменатата Литва.

Boom! Burgers в София се намират на ул. Кърниградска 15 и на бул. Цар Освободител 12. За останалите локации, проверете тук.