Nikolas 0/360º

На супер централната и едновременно с това супер закътана софийска улица Райко Даскалов, зад градинката „Такев“, преди доста години беше направен първият опит за заведение с индустриален дизайн и с азиатска кухня (странно защо с името Brasserie). И двете прекрасни, но явно изпреварили времето си и съответно – с кратък живот. Няколко заведения се наместваха на мястото през годините, докато през пролетта на 2016 на адреса не се появи Nikolas 0/360º.

Nikolas 0/360º носи името на създателя и главния готвач на ресторанта: Цветомир Николов. Да наречеш нещо на себе си иска кураж, самочувствие или его, а може би и комбинация от трите. Професионалната биография на Цветомир Николов звучи богато, макар и леко бегло. Това, което със сигурност може да се каже е, че той беше навсякъде из медиите през последните една-две години, т.е. за известността на личността и предстоящото ново място в града бяха положени достатъчно усилия.

По отношение на интериорния дизайн Nikolas 0/360º взима умното решение да смени изцяло стила, палитрата и настроението и в момента усещането е за светлина, въздух и лекота. Дърво, стъкло и пастелни тонове създават чувство за уют още с влизането, което е рядкост в София. Има отворена, но не и съвсем открита кухня, така че любопитните могат да гледат, а незаинтересованите да бъдат оставени на мира.

Менюто в Nikolas 0/360º показва авторски подход и претенция за по-висока кухня. То е кратко, да не кажем, че това е първото място в София, на което дори ни се струва прекалено кратко, но лошо и в това няма.

Салатите са четири, например „Салата от нахут, смилянски боб, чери домати, мента, чушка, свежо сирене и трохи с пушен пипер“ за 11.00 лева, „Салата от кореноплодни с френско козе сирене“ за 12.00 лева или „Чери домати, скариди, тиквички, микс от салати с манго сос“ за 14.00 лева.

Предястията са три или четири и звучат добре. Например: „Мус от краве и овче сирене с трюфел, върху прясно изпечен ливански хляб, гарниран с чери домати, маслини и пресни подправки“ за 10.90 лв. или „Тартар от бон филе Блек Ангъс, селъри, омлет със сладко чили и майонеза с мастило от сепиия“ за 14.90 лв. Проблемът е, че звучат по-добре, отколкото изглеждат или се вкусват. Конкретно, мусът от краве и овче сирене с трюфел и т.н., с грамаж от 140 грама, ни накара да се почувстваме не особено добре, защото прекалено малки топки мус бяха шприцовани върху арабски хляб, който изглеждаше и имаше вкус на такъв купен от Метро (идеята за авторското тук се губи). Разочарование беше и че хлябът не се прави на място, а се купува.

Има отделна секция за две ястия „Ориз и паста“, като например „Оризови нудли със  скариди/ телешко, зеленчуци, яйце и кокос“ за 22.00 лева. С откриването на фаст фууд ресторанти за рамен и японска кухня в София преосмислянето на ценовата политика в тази секция може би ще е уместно.

Continue reading

HleBar / ХлеБар

Надали хипстърска София си спомня времето на бистро „Комерсиал“, което просъществува около пет години на ул. Шишман и прокара пътя на добрата бистро-концепция в София. Със сигурност обаче същата тази София е запозната с втория, доста по-успешен, проект на същите собственици: концепцията „ХлеБар“ с двете й, към края на 2016-та, локации: на ул. Шишман 27 и ул. Оборище 16.

ХлеБар, както показва името и което добре описва концепцията на мястото, не е средностатистическаta БГ-фурна. Това е хлебен бар, в който освен хляб, можете да си купите сандвичи, разядки, банички, гризини, конфитюри и още доста други интересни продукти.

Главен герой, разбира се, е хлябът – само с квас. Има бял, от лимец, от спелта, пълнозърнест със семена, бял с маслини, бял със сушени домати. В пекарството има толкова мнения за хлябовете с квас, колкото и пекари – колко да е кисел квасът, колко да са големи шуплите. Този на Хлебар е средно кисел (за разлика от този на Слънце и Луна например, който е силно кисел) и с доста големи шупли. На нас нивото на киселинност ни е ок, големината на шуплите може и да е малко по-умерена, но според нас техните са едни от най-добрите хлябове в София. Цената е 3.00 – 3.50 лв. за около 300 грама. Висока цена, но добрият хляб все още е лукс в София.

Сандвичи – би било глупаво да не ги предлагаш ако правиш хляб, а собствениците на мястото са доказали, че съвсем не са такива. Обикновено са три: например с крем сирене, сьомга и копър; с крем сирене, сушен домат и печена люта чушка (или пресен домат и чушка, ако е лято) и един затворен с хамон, сирене по избор и горчица. Вкусни и предостатъчни като количество. Цени: 5.00 лв. Има и нещо, което на нас ни хареса особено много: чиния с разядка – арменска с патладжан или хумус и хляб, полят със зехтин – общо цената е към 4.00 лева и за нея преяждането е гарантирано.

Баници – окрилени от успеха на баницата със зехтин, яйца и сирене, ХлеБар-ите увеличиха сериозно асортимента им и вече има дори такива с картофи и манатарки и с агнешка кайма. Идеята за баничка под левче отмира с цените на баниците на ХлеБар (цени между 2.90 и 3.50 лв.), но истината е, че пазарът е този, който дава право на съществуване на даден продукт и баниците на ХлеБар не само имат такова право, но и право на размножаване. Клиентелата, която ги купува се състои от градски типове, заети с кариера, но и с произход на храната и чужденци, които за 1.50 евро няма да получат повече от билет за метро в Европа. Има достатъчно от тях в София.

Има и малко меню – две супи, салати, месно и безмесно ястие.

Хлебар продава и конфитюри (на цена 6 лева за 150 гр. или 10 лева за 250 гр.), лютеница (на цена 10 лева за 250 грама) и десерти – пайове, кексове, браунита – по домашному вкусни и на цени около 2.50 лв. парчето. Тук неизбежно, и някак си буквално, се сещаме за приказката за баницата и лудия.

За пиене: пълен хипстърски вихър – био сиропи, био бози, био айряни, крафт бири, био вина.

Трябва да се признае, че за четирите години работа ХлеБар подобриха работата си, поправиха някои от грешките си и затвърдиха концепцията си. Отворилото през 2016 място на ул. Оборище ги показва пораснали и с размах.

Хлебар е на ул. Оборище 16, на ул. Шишман 27 и във Фейсбук.

%d1%85%d0%bb%d0%b5%d0%b1%d0%b0%d1%80

Sputnik / Спутник

Бар Спутник отвори врати през лятото на 2015 година и, простете за клишето, със сериозна скорост се изстреля в баровия космос на София. В постната ресторантска и барова сцена на София не се иска много, за да се случи това, но все пак респект за скоростта, с която Спутник се превърна в мястото, на което да бъдем само за месец-два.

Спутник е баровото разклонение на залепения до него Ракета Ракия Бар, намиращ в парка „Заимов“. Концепцията за соц-а е продължена и в него, което може да изправя косите на някои от нас, но е проблем за все по-малко хора в града, а и в Спутник тя не е толкова видна на пръв поглед, колкото в Ракета Ракия Бар. Така е поради дизайна на мястото, за който ако трябва да се намери една дума, тя би била „впечатляващ“. Той отново е на архитектурно студио Funkt и поради масовото им присъствие в интериорите на заведения в София, заинтересованите даже могат да проследят етапите на професионалното им израстване. В Спутник работата им е на високо ниво, свършена с професионализъм (просто казано не само с можене, но и с искане) и атмосферата е непринудена, седемдесетарска, берлинска, микс между соц и упадъчност.

Коктейлите са това, с което Спутник иска да впечатли и тук соц-а удря силно с няколко категории: „Соц класики“, „Кореком“ и „Политбюро Ракия“. Коктейлите са предимно авторски. Ето как звучат някои от тях:

– „Облак“: Абсолют, лавандула, мента, вермут, захарен памук с абсент – 7,50 лв.

– „Зелениче“: Бифийтър, зелена чушка и магданоз, зелен шартрьоз, лимон, захарен сироп – 7,30 лв.

– „Ракия Сауър“: гроздова ракия, лимон, захарен сироп, амаро, грейпфрут – 6,90 лв.

– „Снежанка“: Абсолют Еликс, фино шери, лимон, сироп от бъз, битер ревен – 13,90 (!) лв.

Предлагат се и класиките като Негрони, Маргарита, Мохито, Май-Тай и подобни, но наш съвет е да се придържате към авторските им коктейли. Страстта, която се хвърля в приготвянето им явно липсва при класиките – отдавна не ни се беше случвало да пием по-слабо изпълнени и разводнени Маргарита и Блъди Мери. Коктейлите са скъпи, но такива са цените на повечето места в града, които предлагат авторски коктейли, т.е. излишно финансово разочарование няма.

Continue reading

French 75

Добрите барове в България са рядкост. Премислените дизайн и концепция принципно са рядкост в България, но при баровете, без разсейващото присъствие на храната, липсата им като че ли се забелязва още по-ясно.

Веднага казваме, че смятаме French 75 за една от особено успешните придобивки на София, която може да се похвали не само с дизайн и концепция, но и с приятното и комфортно чувство, което дава на гостите си.

French 75 е средно голям бар, намиращ се в старата част на централна София, на ул. Сердика 28. Само на 5 минути от абсолютния център на града и съществуващ вече трета година, той е едно от тези места, които по необясним начин остават скрити за голяма част от публиката. Може би главната причина за това е, че местоположението му предполага намиране, а не просто минаване покрай него, както е с повечето места в тази част на града. Друга причина е, че шумната и търсеща внимание барова клиентела на София трудно ще се огледа и припознае в прекрасния, но стегнат и изчистен дизайн на мястото. Всичко това е може би не толкова здравословно за икономическата политика на бара, но пък е прекрасно за клиентите му, които знаят къде отиват и какво ще намерят там.

Разположен на ъгъла на улиците Сердика и Цар Симеон, French 75 има горна и долна част, открит тухлен таван в стил „пруски свод“, елегантен и семпъл дървен бар, изчистена барова конструкция на стената с ретро елементи и подови плочки в средиземноморски дизайн, които се явяват най-яркият елемент в бара. На едната стена се намира голяма географска карта на уиски дистилериите в Шотландия, изработена специално за бара от плътен, релефен картон (извиняваме се, ако материалът е друг). За нас картата беше един от знаците, че хората зад French 75 не само знаят какво правят, но и го правят с удоволствие.

Разбира се, качеството на напитките и коктейлите е това, по което трябва да се оценява един бар и тук те са едни от много добрите в града. По един ненатрапчив, но уверен начин тук се сервира Блъди Мери-то с може би най-много алкохол в града. Има всички обичайни заподозрени: Маргарита, Мохито, Кайпириня и Кайпирошка, бял и черен Руснак, Манхатън, Дайкири, Лонг Айлънг Айс Ти, Белини, Кир Роял. Има повече от необходимото при спиртните напитки: различни стилове уискита, водки, джинове, текили, ромове, коняци, анасонови напитки, ликьори и дижестиви, лонг дринкс. Бира, топли напитки и безалкохолни коктейли, ядки. Има и вино, което даже става за пиене, а не е обичайната унизителна за сетивата и джоба комбинация, която предлагат другите барове в града.

Поне два пъти в седмицата гостуват DJ, които не искат да ви изгонят със силата на музиката си, а са добър фон за разговорите ви.

Името: French 75, или наричаният на френски просто Soixante Quinze (75), е коктейл от джин, шампанско, лимонов сок и захар. Създаден през 1915 година в New York Bar в Париж от бармана Harry MacElhone, за него се е твърдяло, че е зашеметявал пиещите го като мощното френско 75-милиметрово оръдие.

French 75 е всичко, което човек може да си пожелае от един бар – атмосфера, стил, добри напитки и приятна музика. Намира се на ул. Сердика 28, на ъгъла с ул. Цар Симеон и тук.

French 75

ANDRé

Откритият през 2015 година ресторант ANDRé е дело на и носи името на шеф-готвача Андре Токев, придобил по-широка популярност в качеството си на жури в телевизионното предаване „Мастършеф”.

За широката публика Андре Токев стана известен преди година и половина, но професионалният му път е доста по-дълъг и смятаме, че няколко думи за него биха улеснили разбирането както на концепцията на ресторанта, така и смисъла на тази статия.

Роден и израснал между доста различните в почти всяко отношение култури на Германия и България, Андре Токев е немски възпитаник, когато става въпрос за кулинария и работа в кухнята. Кариерата му е съсредоточена в хотелски ресторанти до момента, в който бива открит за телевизията. Още през 2004 година издава книга с рецепти, която остава почти незабелязана от широката публика в България, въпреки че е една от първите книги, написани и снимани по този начин. Неизбежното вглеждане в личностите на готвачите, особено модерно напоследък, за които се казва, че ви „дават храна”, а не просто готвят за вас няма как да подмине Андре Токев и това, което ние можем да кажем е, че дългогодишната му работа за хотел „Хилтън” в София е видна в подхода и стилистика на менюто в носещия името му ресторант.

Ресторант ANDRé беше открит през 2015 година като логично последствие от новопридобитата телевизионната слава на Андре Токев. Логично, защото това се случва в над 50% от случаите с участниците и журиращите в телевизионния формат „Мастършеф” по цял свят. Намира се на отдалечено от центъра място, в новопостроена сграда на Околовръстното шосе, но близо до очевидно целевата публика с по-високи доходи от кварталите в подножието на Витоша. Дизайнът на мястото е с професионален подход, а стилът е такъв, че дори и да не се хареса на някого, той няма да може да каже защо. Удобни мебели, меки и топли цветове, по-скоро класика отколкото екстравагантност, открита кухня, добре подбрана посуда, наличие на специални съдове за конкретни ястия. Целеното респектиране на клиента още с влизането се получава.

Менюто на ресторанта показва авторски подход и затова, както споменахме в началото, е полезно поне малко да се познава личността на автора му. Ястията се отличават повече с дисциплина, отколкото с творчество и с оставане в сигурната зона на кулинарията, отколкото с осмеляване в непознатото. Колкото и много да ви се струват съставките в дадено ястие, те никога не надскачат това, което сте в състояние да си представите, четейки менюто и това в никакъв случай не е нищо лошо. София спешно има нужда от кулинарна класика в смисъла на добрите европейски традиции под формата на винаги горещ, истински, говежди бульон, поднесен с костен мозък, добре изпечено месо или правилно приготвен зеленчук и Андре Токев е един от малкото готвачи у нас, които наистина знаят как се прави това. Ето някои ястия от сезонното меню на 2016 година:

Continue reading

Supa Star / Супа Стар

С отварянето на втората Supa Star правим това, което отдавна трябваше да стане: споделяме нашите впечатления за първия, вече раздвоил се, супен бар в София.

Културата на супените барове и кухни е неотделна част на градския живот в Германия, Великобритания или Щатите, но също така и в Северна Африка. А и защо не, супата е една от малкото храни, които могат да бъдат едновременно лесни за приготвяне и консумиране, чисти от химия, засищащи и даващи енергия.

Преди около пет години и в София се откри подобна съвременна концепция за супен бар: Supa Star. Един от първите интериорни проекти, с които funkt architects ни станаха известни, и в който изобилието от небайцвано дърво все още имаше някакъв чар, Супа Стар е симпатично, уютно и приветливо място и най-вече – премислена концепция, което си е феноменална рядкост по нашите земи. От дизайн, през име и лого до асортимент, проектът е осъществен по пазарно адекватен начин и е само логично да е успешен.

Супа Стар е пълна почти през целия ден и освен супи предлага сандвичи, салати и десерти. В голяма стъклена витрина са разположени 6 казана за супа с дневните предложения (в Супа Стар на Шишман), а до тях – останалите храни и напитки: айрян, сиропи и други безалкохолни, бира. Най-важното, супите, са точно това, което трябва да бъдат: разнообразни, с добри продукти използвани в достатъчно количество, т.е. без пестене, вкусни, в достатъчно количество и на прилична цена (2.80 – 3.50 лв.). Какво повече да иска човек?

В началото на деня, и на казана, са топли, после захладняват, но топлата храна и българите и без това е невъзможна връзка, така че надали имат кой знае какви оплаквания по въпроса. Ето малка част от супите, които можете да опитате в Супа Стар:

– Мароканска с нахут, мексиканска с бекон, турска леща, моркови с кориандър, минестроне, рибена, карфиол със синьо сирене, батат и джинжифил, боб с пушени гърди, пушена сьомга, тиквена с топено сирене или по азиатски, гулаш, различни видове пилешка, полска супа, авголемоно, от студените – вишисоаз, гаспачо, студена доматена, таратор. Към супите можете да добавите сирене, крутони или други, пасващи към рецептата, добавки. Всяка супа можете да вземете и за вкъщи.

Естествено, има и шкембе чорба, но като че ли при нея проличава концепцията на Супа Стар, която обслужва забързаните, винаги на диета и по всяка вероятност вегетариански маси от близките офиси, прес-групи и магазини – това е единствената супа, която някак си не е това, което трябва да бъде. Не, че не е вкусна, просто нека приемем, че Супа Стар няма да участва в спора за това къде е най-доброто шкембе в София. Това не ни се струва и страшно, тъй като всичките им останали супи са на ниво.

Сандвичите са от тези с месо, зеленчуци или риба между две големи филии хляб – хлябът е вкусен и съставките са прилични, без да са откровение, но проблемът е, че на втората хапка влагата от зеленчуците прониква до ръкава ви и конструкцията в ръката се разпада. Цените им са по-високи отколкото заслужават (около и над 3 лв.), както и тези на десертите, така че спокойно могат да бъдат пропуснати. Апропо, хляб: този, който се предлага към супите не е ок – химизирани, малки павенца от брашно.

С качеството на продукта и разнообразието от рецепти Супа Стар е повече от приятна придобивка за града ни и тъй като, в един или друг момент от деня си, всеки има нужда от супа, ние получаваме необходимото там.

Супа Стар е на ул. Цар Иван Шишман 8, на бул. Дондуков 17 и във Фейсбук.

supastar-041

Made In Home

Made In Home оформя единия край на събуждащата се в ресторантско отношение софийска улица Ангел Кънчев. Спомените ни за съществуването на ресторанта се простират около четири години назад във времето, когато той отмени леко мърлявия и непретенциозен „Пуфи“ и се вписа в околността сякаш винаги е бил там.

Фейсбук е основният канал за комуникация на ресторанта, където той има впечатляващ брой последователи – над 11 500. Името би трябвало да ви подготви за това какво да очаквате вътре, но за да няма изненадани, нека кажем за дизайна, че е … домашен. Вратите стават маси, вестниците отиват за облепяне на тавана, дървото преобладава, мебелите са различни като стил, има дантели, буркани, подправки. Ако това е нечия къща, тя е доста разхвърляна и психеделична, но такива са вижданията за стил и дизайн на собствениците (а и трудно може да се възпре собственик на ресторант, който иска да се изживява като дизайнер).

Многократно сме посещавали Made In Home преди да напишем това ревю. Първото ни посещение преди години беше доминирано от табелата „Запазваме си правото да не обслужваме клиенти по наша преценка.” и то така, че почти ни се отяде. Очевидно е, че всеки ресторант има това право, да го натриваш в носа на клиентите си е абсолютно ненужно и ни остави най-малкото озадачени. Явно сме от малкото такива, защото Made In Home е изключително добре посетен.

Въпреки, че в никакъв случай не е вегетарианско място, вегано-вегетарианската страна в менюто е силна от самото му откриване и наред с обичайните хумус, гуакамоле, разядки и многобройни салати, е видна и в обедното меню под формата на ястия от рода на фритата със сладък картоф, зелен фасул и тиква или например къри с бамя и гъби върху басмати ориз. Обедното меню принципно играе ролята и на дневно, тъй като включва по няколко ястия от вид. Едно примерно:

Картофена крем супа с мащерка – Чеснова супа с хариса – Корейска супа със свинско – Марокански кус кус – Йерусалимско печено пиле със земна ябълка – Задушено свинско с пащърнак и сайдер – Близкоизточни кюфтета от праз с млечен сос – Манастирска пъстърва на грил със зеленчуци на грил.

Made In Home усилено готви всичко и няма кухня, в която да не иска да се пробва: и рамен, и домашно прошуто, и претцели, и терин от патешки дроб, и телешки опашки, и гъмбо (характерната за Южна Луизиана яхния с концентриран бульон, морски дарове, бамя и какво ли още не). Звучи като мястото да има любопитен и начетен готвач и/или собственик и понякога резултатът е наистина интересен и вкусен. Също толкова често обаче просто някой мята някакви съставки в някакви съдове за някакви хора и ако се получи, получи, ако ли не, винаги могат да ви откажат да ви обслужат, нали така. Made In Home е обратен пример за това защо хората в кулинарията искат да се специализират в даден стил или насока – ако не посветиш достатъчно време на изучаването на детайлите, няма как да станеш добър.

Без да е прекалено скъпо, Made In Home в никакъв случай не е евтино място: ризотото е около 14 лева, бърканите яйца достигат до 12 лв., десертите са 7 лв. Както подобава на хипстърско място, тук се пие домашна лимонада или бира, селекцията с вината е разочароваща.

Made In Home е едно от успешните места в София с постоянна и вярна клиентела. За да се запази това и за в бъдеще, според нас, е важно да се осигури задължителен минимум от:

– храна – да се готви добре паста и ризото всъщност е трудна задача и това например са често проблемните храни в Made In Home. Както споменахме по-горе, понякога храните са недоготвени и недоовкусени. На залежал или некачествен продукт досега не сме попадали, така че явно доброто желание е налице, остава изпълнението да го догони;

– обслужване – пишем това бидейки абсолютно наясно с проблематиката и липсата на какъвто и да е квалифициран персонал у нас – все пак ако персоналът не е професионално подготвен, то нека поне да е по-приятелски настроен;

– атмосфера и общо впечатление – Made In Home е малко като парижките бистра – препълнени с маси и столове над границата на уюта. Всеки иска да прави бизнес, разбира се, и затова остава на нас да преценим дали искаме да ни отказват маса за двама, когато искаме да ги посетим в техния натоварен час.

MadeInHome2