La Capannina

Ако в София има ресторант с над петнайсетгодишна история и едновременно с това познат на забележително малък кръг от хора, това със сигурност е „Ла Капанина”.

Разположен на възможно най-централно място в града, на пл. „Народно събрание” 9, „Ла Капанина” е един от проектите на италианецът Джорджо Мартини и българката Жана Банкова. Други техни проекти са много добрата италианска бакалия – I Sensi – на съседната улица “Аксаков”, както и марката за дрехи Mason’s. Тандемът е показал завидна увереност в идеите и вижданията си през годините, както и в ценовата си политика.

Витрината на ресторанта сигнализира, че това е място за определена клиентела и съвсем не приканва масовата публика да се отбие на паста или кафе със сладкиш. Сигналът достига до целевата група и в резултат на това в „Ла Капанина” си дават среща политици, средни и големи „бизнесменски” фигури, техните съпруги и напоследък – богати чужденци, озовали се в София. 

Интериорът на ресторанта е този на класическия италиански ресторант, който се ремонтира веднъж на двайсет години, но не за да се промени, а за да се освежи. Налице е достатъчен, но не прекален уют; качествени и удобни, но не дизайнерски мебели; колосани покривки, скъпи и качествени посуда, прибори и чаши.

И храната е тази на класическия италиански ресторант, която обаче и на двайсет години няма да се ремонтира: капрезета и други не особено вдъхновяващи салати, рибена и някоя друга различна супа, различни видове паста, лазаня, телешко, свинско, риба, морски дарове (скариди, калмари, миди Сен Жак). 

Основните ястия са засмислени като класика, която някои биха нарекли класика, а други – скука. Ние тук нямаме драма, защото вкусът понякога иска успокоение, само вълнения не са полезни за здравето. Можете да опитате петле на фурна, патешко филе с балсамико и дюли, бистека фиорентина (месото се внася от Италия и Ла Капанина е мястото, ако искате да опитате истински флорентински стек в София ), Каталана – плато с пресни зеленчуци и риби и морски дарове (лаврак, бакала, морски език, скариди, лангустини и омар), спигола (лаврак), бакала (треска), морски език.

Хубавата италианска класика говори от предястията: сирене „Томино” запечено със спек, артишок Ала Романа, сирене „Таледжо” с манатарки, пресен артишок с пармиджано.

Паста: предлага се прясна и суха паста и се предполага, че това ще е силното място на Ла Капанина. Рецептите звучат интересно: спагети ала вонголе, пакери с домати и капери, талиолини с краб, равиоли с робиола. За да сте истински клиент на ресторанта е добре да знаете, че можете да поискате да ви направят каквато искате паста по каквато рецепта ви хрумне. Естествено, поемате и съответния ценови риск. Истината е, че пастата не винаги е ал-денте и гореща, при пастите с морски дарове се спестява приготвянето на рибен бульон, а при пастите с доматен сос често изглежда сякаш съставките за него са сглобени минути преди да се поднесе ястието. Има и други моменти, в които пастата е прекрасна, но за цените, които Ла Капанина търси някак си не е отговорно клиентът да се чувства като на казино.

Продукти: повечето идват от Италия и наистина някои неща като сирена, меса или риби си заслужават да се опитат. 

Десерти: тук идва изненадата, тъй като предлаганите десерти са вкусни, леки, не прекалено сладки и елегантни. Профитероли, много италианското Millefoglie con crema e fragole (корите от многолистно тесто със сладкарски крем и пресни ягоди, наричани на български език милфьой :-), истински тирамису и панакота.

Виното е любимата напитка на италианците и вино има в изобилие в Ла Капанина. Но и на съответните цени, mamma mia! Успокояващото е, че много от вината могат да бъдат намерени само тук и са от наистина добри изби.

Да стигнем и до цените. Дълги години нямаше кой да стъпи на пръста на Ла Капанина в това отношение, сега Чинечита е успешна конкуренция в това да е едно от най-скъпите места на София. Още от откриването й цените в Ла Капанина служеха за да филтрират публиката, а не за да покажат майсторство, стил или класа. Това не се е променило, но има известно изсветляване – както на стените, така и на клиентелата. Сега не са толкова господа с анцузи и ланци, колкото техните съпруги (без анцузи, но с други “атрибути”), които се виждат там с приятелки, по-възрастни дами с прекалено много перли, за които Италия си остава ненадминато вкусна и са готови да преглътнат софийския компромис (пък и такова централно място, нали?), и разбира се, last but not least – Народното събрание. Ценово започвате от 30 лева за салата, пастите стартират от 26-28 лева нагоре, рибена супа – 40 лева, треската (бакала) – 60 лева, десертите – над 18 лева. Вината са над 50 лева за бутилка.

За нас в Ла Капанина има два основни и систематични проблема:

– Храна: в приготвянето на ястията има определено какво да се желае. Приготвена е като че ли по задължение от човек, който не иска да е там и стои някак си двуизмерно в чинията (отляво месото, отдясно зеленчуците). Суховато и стегнато. Италианската кухня излъчва съвсем друго послание според нас.

– Цени: прибавянето на “Pane e coperto”, буквално преведено „хляб и сервиз”, към сметката на клиента е много италианска афера, но в България е добре това да бъде комуникирано ясно на клиента. Иначе е незаконно. Също така, формирането на сметката за удобство на кухнята и собственика, а не на клиента дразни и оставя впечатление, че някой иска да те измами (а все пак националният спорт в България е подозрението в измама). Какво иначе да си помислиш, четейки: “талиятеле – 8 лева, доматен сос с босилек – 18.00 лв.”

Ако трябва да сме честни, за нас и публиката понякога е проблем и затова смятаме, че Ла Капанина е нещо като Франк Синатра – отричаш определени връзки, но всички виждат, че ги имаш. Но все пак си талантлив и това няма кой да ти го отрече.